За отлагането и инерцията като жизнена стратегия, назаем от

За отлагането и инерцията като витална тактика, назаем от бестселъра „ Вашите слаби места “ (Изд. Кибеа).

Сложете завършек на отлагането - сега!

Човек не пролива и една капка пот, с цел да отсрочи осъществяването на обещано - действие. Склонен ли сте да отлагате? Ако сте като множеството хора, отговорът е „ да “. Възможно е обаче да пожелаете да скъсате с цялата тази тревога, до която води отлагането на нещата като метод на живот. Вие може би сте забелязали, че отлагате огромен брой задания, които желаете да извършите, само че заради някаква причина непрестанно ги протакате. Това отсрочване е една доста досадна страна на живота. Ако сте тежък случай, не минава и ден, без да кажете: „ Зная, че би трябвало да върша това и това, само че ще го стартира по-късно. “ Вината за слабото си място „ отсрочване “ мъчно можете да стоварите върху външни сили. Всичко е ваше - и отлагането, и дискомфортът, до който то ви води.

Протакането се приближава оптимално до едно общочовешко едва място. Малцина могат „ с ръка на сърцето “ да кажат, че не са склонни да протакат, въпреки че в края на краищата това е „ нездравословно “ събитие. Както е с всички слаби места, в самото държание няма нищо неприятно. Всъщност отлагането даже не съществува. Вие просто правите разнообразни неща, а това, което не извършите, в реалност остава несвършено, а не отсрочено. Невротичното държание се показва в прочувствената реакция и в демобилизацията, съпровождащи отлагането. Ако усещате, че сте податлив да протакате, и това ви харесва, в случай че не изпитвате възприятие на виновност, тревога или отчаяние, то тогава продължавайте в същия дух и прескочете тази глава. За множеството хора обаче протакането е същинско бягство от пълноценното изживяване  на настоящите  моменти.

„ Надявам се “, „ Бих желал “, „ Може би “

Три невротични изречения построяват механизмите, на които се опира държанието на склонния към отсрочване субект: „ Надявам се нещата да се оправят “, „ Бих желал всичко да беше по-различно “, „ Може би всичко ще се оправи “. Ето я насладата на отлагащия човек. Дотогава, до момента в който казвате „ може би “, „ уповавам се “ или „ бих желал “, вие имате съображение да не предприемате нищо сега. Всички пожелания и очаквания от този жанр са губене на време - безумие на жители на приказна страна. Никога нищо не е било постигано единствено с пожелания или с очаквания. Те са единствено комфортни порти за бягство от нуждата да запретнете ръкави и да се заемете със дилемите, които сте решили, че са задоволително значими, с цел да бъдат включени в листата на виталните ви действия. Вие можете да извършите всичко, което си поставите за цел. Вие сте мощен, кадърен и напълно не нежен. Но като отлагате нещата за някой предстоящ миг, вие бягате от действителността, поддавате се на подозрение в личните си качества и най-много на илюзия. Слабото ви място „ отсрочване “ ви пречи да бъдете мощен в своето „ в този момент “ и ви кара да се надявате, че в бъдеще нещата ще се оправят.

Инерцията като витална стратегия 

„ Ще изчакам и нещата ще се оправят “ - това е илюзия, която може да ви накара да бездействате в актуалните си моменти. За някои това става метод на живот и те непрестанно отсрочват нещо за ден, който в никакъв случай не настава.

Марк, един мой пациент, се оплакваше от нещастния си брак. Той беше над петдесетте и беше женен близо 30 години. Като заговорихме за брака му, стана ясно, че у него дълги години се е натрупвало неодобрение. Веднъж той ми сподели: „ Още от началото не вървеше. “ Запитах го какво го е карало да понася страданието толкоз дълго време. „ Все се надявах, че нещата ще се оправят “ - призна той. След 30-годишни очаквания Марк и брачната половинка му продължаваха да   страдат. Като разговаряхме по-нашироко за живота и брака на Марк, той сподели, че в продължение на десетина години бил импотентен. Запитах го дали се бе съветвал със експерт. Не, отвърна ми, просто отбягвал секса от ден на ден и повече, като се надявал, че разстройването ще изчезне от единствено себе си. „ Сигурен бях, че нещата ще се оправят. “ - повтори той.

Марк и брачният му живот са типичен случай на инерция. Той отбягвал проблемите си и оправдавал държанието си с думите: „ Ако изчакам, без да подхващам нищо, може би нещата сами ще се оправят. “ Накрая схванал обаче, че нещата в никакъв случай не се оправят от единствено себе си, а остават тъкмо такива, каквито са. В най-хубавия случай се трансформират, само че не се оправят. Сами по себе си нещата (обстоятелствата, обстановките, събитията, хората) не могат сами да се оправят. Ако животът ви се усъвършенства, то ще е, тъй като вие сте подхванали ограничения, с цел да го подобрите.

Да разгледаме по-задълбочено това държание и да забележим по какъв начин да го изкореним с някои елементарни решения. Това едва място може да бъде отстранено без огромни „ умствени старания “, защото вие сте си го основали самичък, без присъединяване на никое от културните подкрепления, присъщи за толкоз доста други слаби места.

Механизмът на отлагането

Доналд Маркис (1878-1937) - американски публицист, хуморист, създател на романи, стихове и няколко пиеси) назовава отлагането „ изкуството да поддържаш връзка с вчерашния ден “. Аз ще прибавя: „ и да отбягваш днешния “. Ето какъв е механизмът. Знаете, че има някои неща, които желаете да осъществите - не тъй като някой ви е наредил, а тъй като вие самичък сте избрали това. Много от нещата обаче остават неизвършени, въпреки да си казвате, че ще ги свършите. Да отлагате за бъдещето нещо, което можете да извършите в този момент, е допустим сурогат на действието. Той ви разрешава да се самозалъгвате, че не вършиме компромис със себе си, като не правите това, което сте решили да извършите. Тази комфортна система работи по следния метод: „ Знам, че би трябвало да свърша това, само че се опасявам, че няма да го извърша добре или че няма да ми достави наслаждение да го правя. Затова си споделям, че ще го направя в бъдеще. Така не е належащо да признавам пред себе си, че няма да го направя. И по този начин по-лесно мога да приема самия себе си. “ Тези комфортни, въпреки и неправилни разсъждения могат да бъдат вкарани в игра, когато би трябвало да извършите нещо неприятно или мъчно.

Ако живеете по един метод, а твърдите, че в бъдеще ще заживеете по различен метод, вие вършиме празни заявления. Вие сте човек, който постоянно отсрочва и в никакъв случай не свършва нещата, които би трябвало да свърши.

Разбира се, съществуват разнообразни степени на отсрочване. Възможно е да протакате нещо до известна степен и по-късно да го извършите тъкмо преди да е изминал срокът. Това е също постоянно срещана форма на илюзия. Ако си оставите напълно малко време, с цел да извършите дадена задача, то тогава можете да оправдаете ниските си резултати или посредственото си осъществяване, като си кажете: „ Просто нямах задоволително време “. Вие обаче разполагате с доста време. Знаете, че заетите хора свършват доста задания. Ако непрестанно се оплаквате какъв брой доста неща имате да вършите (протакане), не ви остава време в сегашния миг, с цел да ги свършите.

Някога имах сътрудник, експерт по отлагането. Той непрестанно отхвърляше да поема нови задължения и говореше какъв брой доста неща има да прави. Когато той говореше, другите се уморяваха единствено като си показват ритъма на живота му. По-внимателен разбор би разкрил, че моят сътрудник в действителност прави прекомерно малко неща. В мозъка му се въртяха безпределно доста хрумвания, само че той в никакъв случай не се зае да реализира някоя от тях. Представям си по какъв начин всяка нощ, преди да заспи, се самозалъгва с обещания, че на следващия ден ще свърши дадена задача. Как другояче би могъл да заспи, без да наруши целостта на механизма си за самозалъгване? Той несъмнено е знаел, че на следващия ден няма да свърши задачата, само че до тогава, до момента в който си дава обещание, че ще я свърши, актуалните му моменти са в сигурност.

Човек не е безусловно подобен, какъвто споделя, че е. Поведението е доста по-точен барометър за това, което сте, от думите. Това, което вършите в актуалните си моменти, е единственият индикатор за това, какъв сте като човек.   Емерсон  е писал следното: „ Не говорете. Това, което сте, непрестанно се издига над вас и бучи, по тази причина не слушам, когато казвате противоположното. “

Следващия път, когато кажете, че ще свършите нещо, само че знаете, че няма да го свършите, спомнете си думите на Емерсон. Те са противоотрова против протакането.

От: „ Вашите слаби места “, Уейн Дайър, изд. „ Кибеа “, 2011 година
Снимка: goodreads.com